DONCHEVA-STOYANOVA v. BULGARIA - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

A patra secțiune a hotărârii privind reclamația nr. 68591/14 Irina Emilova DONCEVA-STOYANOVA împotriva Bulgariei Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Cea de-a patra secțiune), întrunită la 16 februarie 2021 ca comisie în componența: Tim Aike, președinte, Faris Vehabovici, Peres Pastor Vilanova, judecători, și Ilze Frywirth, secretar adjunct al secțiunii, având în vedere că: reclamația menționată mai sus, depusă la 7 octombrie 2014; decizia de notificare a guvernului bulgar ( guvernul) la 10 septembrie 2019 pentru alcoolism; investigația privind alcoolul; decizia de a investiga în străinătate; decizia de a depune următoarea întrebare prin scrisoare: FACTIA privind infracțiunea 1.

La 1 februarie 2013, H. a inițiat o procedură penală privată împotriva reclamantului pentru defăimare în temeiul art. 148, paragraf 2 în legătură cu art. 147, paragraf 1 din Codul penal, în vederea unei acțiuni civile pentru daune nemântuite în valoare de 2000 lei (aproximativ 1000 de euro).La 28 noiembrie 2013, Tribunalul din Pernișchi a declarat reclamanta vinovată de comiterea infracțiunii menționate anterior și a sancționat cu o amendă de 2500 de euro și o amenzii care urmează să fie difuzate pe televiziunea locală.Consultatul a fost, de asemenea, condamnat la plata unei despăgubiri de 600 de euro pentru un ofițer de poliție, precum și a unei despăgubiri de 150 de euro pentru un ofițer de poliție și a unei taximi de 25 de euro pentru un ofițer de poliție.Curtea a respins, de asemenea, acțiunea după ce reclamantul a fost exonerat de răspunderea penală pentru o acțiune care nu a fost finalizată în fața instanței și a fost sancționată în fața instanței.În special, în favoarea instanței de judecată din 24 martie, procurorul general a fost eliberat de la 7 martie, iar în favoarea instanței de judecată, în favoarea instanței de judecată, a fost trimis în favoarea instanței, în favoarea instanței de judecată, pentru că nu a fost înțul judecat în favoarea unei acțiuni administrative.În favoarea instanței de judecată, în favoarea instanță, în favoarea instanței, a fost pronunțată în favoarea instanței, în favoarea instanței, în favoarea instanței de judecată, în favoarea instanță, în favoarea instanței, în favoarea instanței, în favoarea instanței.

Hotărârea finală din 27 iulie 2020 (decretul nr. 10251 din 27.07.2020, potrivit Codului Oficial nr. 532/2020, SAC, n.r.) a Curții de Apel din Sofia admite că cererea a fost săvârșită, reluă procedura, anulează hotărârile instanțelor de primă instanță și de a doua instanță, absolve reclamanta și respinge cererea de despăgubire împotriva acesteia.Curtea stabilește că acțiunile reclamantei nu constituie o infracțiune și că instanțele de instanțe inferioare au aplicat greșit legea.Curtea consideră că declarațiile din apel și-a prezentat o plângere au fost făcute din motive de infracțiune, deoarece aceasta este o exercitare a dreptului constituțional de a se plânge autorităților și a exprima o opinie.Practică internă internă corespunzătoare și în conformitate cu dispozițiile din Legea nr. 811/93, nu se aplică în cazul în care persoana care a comis o infracțiune sau a suferit o prejudiciu în legătură cu o infracțiune sau o infracțiune nu este responsabilă în temeiul articolului 10 alin.

Guvernul a furnizat copii ale unei serii de cazuri în care, în temeiul articolului 2 alin. 1, punctul 3 din ZODOV, instanțele naționale au decis prejudicii patrimoniale și neimmobiliare care rezultă din condamnarea necinstită (a se vedea hotărârea nr. 2425/21.04.2020 a CEDO în cauza nr. 7067/2017; hotărârea nr. 1345/7.09.2018 a CEDO-Pleven în cauza nr. 2650/2018; hotărârea nr. 159/10.04.2018 a CEDO-Pleven în cauza nr. 943/2017; hotărârea nr. 227 din 9.01.2018 a CEDO-Pleven în cauza nr. 5509/2017 din cauza lipsei de despăgubiri).

În plus, reclamanta putea cere despăgubiri la nivel național în temeiul articolului 2 alin. 1, punctul 3 din L.O.C.C. pentru condamnarea greșită. 13.Reclamarea nu este de acord.Recunoaște că, deși justificarea la nivel național era echivalentă cu o recunoaștere a dreptului la despăgubire a părții vinovate în temeiul articolului 10 din Convenție, aceasta nu era o modalitate potrivită de a compensa despăgubirile suferite de reclamant în ceea ce privește prejudiciul suferit.14Deși, dacă este posibil, recursul nu este satisfăcător în ceea ce privește prejudiciul suferit de reclamant, în ceea ce privește prejudiciul suferit de acesta, în primul rând, dacă este cazul, totuși, în ceea ce privește prejudiciul suferit de acesta, este posibil să fie în cauză.

Curtea observă că, pentru a concluziona că problema a fost soluționată în sensul articolului 37 alineatul (1) litera (b) și că, prin urmare, reclamanta nu mai are un motiv obiectiv de a-și susține reclamația, aceasta trebuie să verifice, pe de o parte, dacă circumstanțele de care reclamanta se plânge încă există și, pe de altă parte, dacă consecințele unei eventuale încălcări a Convenției din cauza acestor circumstanțe au fost depășite (comparați cu Pisano împotriva Italiei [GC], nr. 36732/97, § 42, 24 octombrie 2002).

Potrivit art. 2, alin. 1, punctul 3 din ZOZV (vezi punctul 9 de mai sus), reclamanta poate cere despăgubiri de la stat pentru condamnarea sa ilegală. După cum reiese din practica judiciară internă relevantă (vezi punctul 10 de mai sus), instanțele acordă în mod sistematic despăgubiri pentru prejudicii nefacuti după examinarea circumstanțelor specifice ale fiecărui caz. Curtea consideră că despăgubirile pe care reclamanta le-a avut dreptul să le solicite la nivel național ca urmare a condamnării ilegală (vezi punctul 9 de mai sus) sunt inseparabile de orice altă decizie de despăgubiri în cazul în care se constată o încălcare a articolului 10 din Convenție.18 În plus, Curtea este satisfăcută că a luat în considerare divergența dintre drepturile omului, stabilite în Protocolul nr. 12 la Convenție și în cazul în care nu a fost necesar să se examineze o plângere în continuare, iar în cazul în care nu este necesar să se examineze o plângere în continuare, în conformitate cu Regulamentul nr. 37 din Regulamentul nr. 137/2020 al Consiliului (nr. 137/2020), Curtea a decis să se pronunțe în cazul în care nu se urmează să se examineze o altă decizie în conformitate cu Regulamentul nr. 43 din Regulamentul nr. 137/2020 al Consiliului (nr. 137/2020).

Mai mult, reclamanta pretinde 185,42 euro pentru cheltuielile efectuate de avocatul ei în legătură cu expedierile poștale, materialele de birou, serviciile de copiere și traducere. 22. de partea sa, Guvernul contestă ca fiind excesivă suma respectivă a cheltuielilor pentru avocat, atât în ceea ce privește numărul de ore, cât și în ceea ce privește rata temporară solicitată. 23. în conformitate cu practica juridică stabilită la Curtea, reclamantul are dreptul la despăgubiri pentru cele patruzeci și patru de ore de muncă la o rată orară de 120 de euro. în măsura în care este dovedit că reclamantul a depus o despăgubire condiționată în temeiul acordului de încheiere (GC No. 247/157, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 485, § 48

În acest caz specific, luând în considerare informațiile de care dispune și criteriile prezentate mai sus, Curtea consideră că este rezonabil să se stabilească suma de 2300 de euro pentru cheltuieli și cheltuieli. În acest context, Curtea consideră că 1022,92 de euro din această sumă trebuie plătite reclamantului, iar restul, și anume 1277,08 de euro, trebuie plătite direct reprezentanților săi procedurali.26 Curtea consideră că este oportun ca rata dobânzii pentru întârziere să se bazeze pe rata dobânzii maxime a creditului acordat Băncii Centrale Europene, la care trebuie adăugate trei treimi de puncte.Din acest motiv, Curtea consideră în unanimitate că 1.Creditul trebuie să fie plătit reclamantului din lista de debite cu semne; 2.Creditul trebuie să fie adăugat direct reclamantului în scrisoarea din data de 3 martie 2021; 2.Creditul trebuie să fie plătit direct reclamantului în luna martie, plus o sumă de trei luni de la sumă de debite cu semne.

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 68591/14

Ирина Емилова ДОНЧЕВА-СТОЯНОВА

срещу България

Европейският съд по правата на човека (четвърто отделение), заседаващ на 16 февруари 2021 г. като комитет в състав:

Тим Айке,

председател,

Фарис Вехабович,

Пере Пастор Виланова,

съдии,

и Илзе Фрайвирт,

заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид:

горепосочената жалба, подадена на 7 октомври 2014 г.;

решението за уведомяване на българското правителство („правителството”) на 10 септември 2019 г. за жалбата;

становищата на страните;

След обсъждане, взе следното решение:

ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА

1.

Жалбоподателката, г-жа Ирина Емилова Дончева-Стоянова, е българска гражданка, родена е през 1963 г. и живее в Перник. Тя се представлява пред съда от г-н М. Екимджиев и г-жа С. Х. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив.

2.

Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент – г-жа В. Христова от Министерство на правосъдието.

Обстоятелствата по делото

3.

През януари 2013 г. полицейският служител Х спира жалбоподателката на пътя и я глобява за шофиране с неработещ автомобилен фар. Същия ден тя подава писмена жалба срещу Х, в която заявява, че длъжностното лице, което й е наложило глобата, е миришело на алкохол и иска да бъде проведено разследване по жалбата й. На 30 януари 2013 г. директорът на Областната дирекция на МВР уведомява жалбоподателката, че е проведено разследване и че се е стигнало до заключението, че въпросният полицай не се е намирал под въздействието на алкохол, когато я е спрял и й е наложил глобата.

4.

На 1 февруари 2013 г. Х инициира частно наказателно производство срещу жалбоподателката за клевета по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно с граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. (около 1000 евро). На 28 ноември 2013 г. Пернишкият районен съд признава жалбоподателката за виновна за извършване на горепосоченото престъпление и я наказва с глоба от 2500 евро и „порицание“, което да бъде излъчено по местна телевизия. Съдът също така я осъжда да заплати 600 евро обезщетение на полицейския служител, както и 150 евро за съдебните му разноски и 25 евро съдебни такси. Съдът също така не освобождава жалбоподателката от наказателна отговорност и не й налага административна санкция вместо това, защото действията й са насочени към държавен служител.

5.

Жалбоподателката обжалва горепосоченото решение. С окончателно решение от 24 април 2014 г. Пернишкият окръжен съд потвърждава изцяло решението на първоинстанционния съд.

Развитие след подаването на жалбата

6.

След като правителството е уведомено за жалбата, то довежда делото на жалбоподателката до знанието на Главния прокурор. През март 2020 г. Главният прокурор отправя искане до Софийски апелативен съд, производството да бъде възобновено, съдебното решение срещу жалбоподателката да бъде отменено и тя да бъде оправдана. Той се позовава по-специално на съдебната практика на Съда.

7.

С окончателно решение от 27 юли 2020 г. (реш. № 10251 от 27.07.2020 г. по в.н. д. № 532/2020 г., САС, н.о.) Софийският апелативен съд допуска искането, възобновява производството, отменя решенията на първоинстанционния и второинстанционния съд, оправдава жалбоподателката и отхвърля иска за обезщетение срещу нея. Съдът постановява, че действията на жалбоподателката не съставляват престъпление и че съдилища на по-долните инстанции неправилно са приложили закона. Съдът приема, че изявленията в жалбата й представляват упражняване на конституционното й право на жалба пред властите и на изразяване на мнение.

Релевантно вътрешно право и практика

8.

Съответните разпоредби на вътрешното право и съдебната практика във връзка с жалбата по член 10 от Конвенцията са изложени в параграфи 41 - 59 от решението на Съда по делото

„Маринова и др. срещу България“

, № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11, 12 юли 2016 г.

9

.

Що се отнася до обезщетенията за неправомерно осъждане, в чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („ЗОДОВ“) от 2012 г. се предвижда, доколкото е приложимо, че:

„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

...

10

.

Правителството предостави копия от редица дела, по които съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ националните съдилища са постановили имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от неправомерно осъждане (вижте реш. №

2425/21.04.2020 г. на СГС по гр. дело № 7067/2017 г.; реш. №

1345/7.09.2018 г. на РС - Плевен по гр. д. № 2650/2018 г.; реш. №

159/10.04.2018 г. на ОС - Плевен по гр. д. № 943/2017 г.; реш. № 227 от 9.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5509/2017 г.).

Чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от оспорваното решение, действие или бездействие.

ЖАЛБИ

11.

На основание член 10 от Конвенцията жалбоподателката се оплаква, че осъждането и наказанието ѝ, водещи до наказателна отговорност заради подаването на жалба срещу държавен служител, ведно с разпореждането за изплащане на обезщетение на това длъжностно лице, нарушават правото й на свобода на изразяване. В допълнение тя повдига и оплакване по член 13 от Конвенцията във връзка с член 10, относно липсата на ефективни правни средства за защита.

ЗАКОНЪТ

Приложение на чл. 37 от Конвенцията

12.

С оглед развитието на делото, Правителството прикани Съда да заличи делото от списъка на делата на едно от основанията, изложени в член 37 § 1 от Конвенцията. По-конкретно, Правителството отбелязва, че въпросът вече е разрешен на национално ниво, тъй като жалбоподателката е оправдана и задължението за изплащане на обезщетение на другата страна е било отменено. Освен това жалбоподателката би могла да поиска обезщетение на национално равнище съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неправомерното си осъждане.

13.

Жалбоподателката не е съгласна. Тя припомни, че макар оправдаването й на национално равнище да е равносилно на признаване от страна на властите на нарушение на правата й по член 10 от Конвенцията, тя не е била компенсирана по подходящ начин за претърпените в това отношение страдания. Ако тя предяви иск за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както предлага правителството, Съдът най-вероятно ще присъди преките имуществени вреди, причинени й от първоначалната присъда, а именно сумата, която тя е осъдена да заплати като обезщетение. Малко вероятно е обаче съдът да оправдае високото ниво на неудовлетвореност, което жалбоподателката е изпитала в резултат на това, че е била осъдена неправомерно.

14.

Съдът отбелязва, че за да се заключи, че въпросът е решен по смисъла на член 37, параграф 1, буква б) и че следователно жалбоподателката вече не разполага с обективна причина да поддържа жалбата си, той трябва да провери, от една страна, дали обстоятелствата, от които жалбоподателката се оплаква, все още са налице, и от друга страна, дали последиците от евентуално нарушение на Конвенцията поради тези обстоятелства са били преодолени (сравнете с

„Pisano v. Italy“

[GC], № 36732/97, § 42, 24 октомври 2002 г.).

15.

Съдът е разгледал представената му нова информация. Предвид естеството на тази информация и съображенията на страните той счита, че въпросът е решен (чл. 37, параграф 1, буква б)) поради следните причини.

16.

Първо, наказателното производство срещу жалбоподателката е възобновено по искане на Главния прокурор и присъдата й е отменена и вече няма юридическа сила.

17.

На второ място, съгласно член 41 от Конвенцията целта на определянето на справедливо удовлетворение е да се осигури обезщетение единствено за вредите, претърпени от засегнатите лица, доколкото такива събития представляват последица от нарушението, която не може да бъде обезщетена по друг начин (вижте

„Scozzari и Giunta v. Italy“

[GC], №

39221/98

и

41963/98

, § 250, ЕСПЧ 2000

‑

VIII). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (вижте точка 9 по-горе) жалбоподателката може да поиска обезщетение от държавата за неправомерното си осъждане. Както е ясно от съответната вътрешна съдебна практика (вижте точка 10 по-горе), съдилищата систематично присъждат обезщетение за неимуществени вреди след проучване на конкретните обстоятелства по всяко дело. Съдът счита, че обезщетението, което жалбоподателката има право да иска на национално равнище в резултат на неправомерното си осъждане, е неделимо от всяко друго обезщетение в случай на констатиране на нарушение на член 10 от Конвенцията.

18.

Освен това Съдът е удовлетворен, че зачитането на правата на човека, определени в Конвенцията и протоколите към нея, не изисква от него да продължи разглеждането на жалбата (чл. 37, параграф 1

in fine

), по-специално тъй като Съдът вече е разглеждал почти идентични въпроси по редица дела срещу България (вижте наред с другото решението по дело

„Маринова и др. срещу България“

, № 33502/07 и 3 други, 12 юли 2016 г.).

19.

Съответно делото следва да бъде заличено от списъка с дела.

ПРИСЪЖДАНЕ НА РАЗНОСКИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛ

20.

Правило 43, §

4 от Правилника на съда гласи следното:

„Когато жалбата е отхвърлена в съответствие с чл. 37 от Конвенцията, съдебните разноски са по преценка на Съда. Ако с решение, с което се отхвърля жалба, която не е обявена за допустима, се присъждат разноски, председателят на камарата изпраща решението на Комитета на министрите...“

21.

Жалбоподателката претендира 5465,42 евро за разноски, направени във връзка с нейната жалба пред Съда. Тя сочи, че 5280 евро от тази сума са за разноски за адвокат, на които тя реално е заплатила 1022,92 евро. Тези разноски за адвокат се отнасят за четиридесет и четири часа работа при часова ставка от 120 евро. Освен това тя претендира 185,42 евро за разходите, направени от нейния адвокат във връзка с пощенски пратки, канцеларски материали, копирни услуги и превод.

22.

От своя страна правителството оспорва като прекомерни претендираните разноски за адвокат, както по отношение на броя часове, така и по отношение на заявената часова ставка.

23.

Съгласно установената съдебна практика на Съда жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са действително направени, нужни и в разумен размер (вижте

„Merabishvili v. Georgia“

[GC], №

72508/13

, § 370, 28 ноември 2017 г.). Възнагражденията за процесуален представител действително са направени, ако жалбоподателят ги е платил или е длъжен да ги плати (пак там). Възнаграждението, дължимо на представляващия по силата на споразумение за условно възнаграждение, действително са направени, само ако това споразумение е изпълнимо в съответната юрисдикция (вижте

„Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria“

, №

46577/15

, § 89, 21 април 2016 г.).

24.

Съдът счита, че тези принципи следва да се спазват и при прилагането на правило 43, § 4 (сравнете с

„Pisano“

(заличено) [GC]

,

цитирано по-горе, § 54).

25.

В конкретния случай, като взе предвид информацията, с която разполага, и изложените по-горе критерии, Съдът счита, че е разумно да определи сумата от 2300 евро за разходи и разноски. Съдът счита, че 1022,92 евро от тази сума следва да бъдат изплатени на жалбоподателката, а останалата част, а именно 1277,08 евро, следва да бъде изплатена директно на нейните процесуални представители.

26.

Съдът счита за целесъобразно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент на кредитиране на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.

Поради тези съображения Съдът единодушно

да заличи жалбата от списъка си с дела;

а) държавата ответник следва да заплати на жалбоподателката в тримесечен срок следната сума, която да бъде конвертирана в български лева по курса, приложим към датата на изплащането:

2300 евро (две хиляди и триста евро), плюс данъците, които могат да бъдат начислени на жалбоподателката, за разходи и разноски, от които 1277,08 евро да се изплатят директно на законните представители на жалбоподателката;

б) от изтичането на горепосочените три месеца до изплащането върху горепосочената сума се дължи проста лихва при лихвен процент, равен на пределния лихвен процент на кредитиране на Европейската централна банка през периода на неизпълнение, към който се добавят три процентни пункта.

Съставено на английски език и изпратено писмено уведомление на 18 март 2021 г.

Илзе Фрайвирт

Тим Айке

Заместник-секретар

Председател