A treia secțiune a hotărârii: Reclamația nr. 31387/17 BIRICĂ CRISTINĂ ORTOSOLOVĂ și alții împotriva Bulgariei, depusă în fața Curții Europene a Drepturilor Omului (Cercul al Treilea), întrunită la 4 februarie 2025, în cadrul unei comisii în care sunt: Darian Pavli, președinte, Odni Mjol Arnardo, Diana Kovacheva, judecători, și Olga Cernishova, secretar adjunct al secției, având în vedere următoarea hotărâre: reclamația (Cercul nr. 31387/17) împotriva Republicii Bulgaria, depusă în fața Curții Europene a Drepturilor Omului (Cercul al Treilea), pe baza articolului 34 din Convenția pentru protecția drepturilor omului și a libertăților fundamentale (Convenția), a fost sesizată la 18 aprilie 2017 în urma unei decizii de apelații în cauză, în temeiul căreia a fost refuzată înființarea unei organizații religioase ortodoxe bulgare și a unui cetățean bulgar, a cărui membru a fost înregistrat la inițiativa C.
În 2016, cincisprezece persoane au organizat o adunare constitutivă, după care primul reclamant a depus o cerere de înregistrare ca religie. Cu toate acestea, prin hotărârile din 16 septembrie și 6 decembrie 2016, Tribunalul Municipal Sofia și Curtea de Apel din Sofia refuză o astfel de înregistrare. Ei au remarcat că numele primului reclamant este atât de asemănător cu cel al BPC încât ar putea fi considerat ca fiind înșelător și să provoace confuzie în rândul credincioșilor. În plus, fondatorii primului reclamant au căutat să urmărească aceleași convingeri și practici religioase ca și BPC.
Guvernul susține că orice ingerință în drepturile reclamantelor în temeiul articolului 9, examinată în lumina articolului 11 din Convenție, îndeplinește cerințele corespunzătoare. În special, instanțele naționale și-au întemeiat refuzul pe faptul că numele primului reclamant a fost atât de similar cu cel al BPC încât ar putea fi înșelător. Curțile nu au exprimat niciodată poziția că dreptul național aplicabil exclude existența oricărei confesiuni ortodoxe în afara BPC. 5.
Curtea a considerat, însă, că numele de pe bisericile reclamantelor nu erau aceleași ca cele de pe BPC și puteau fi "distincte suficient de bine". În plus, a criticat autoritățile naționale pentru că nu au permis înregistrarea unei alte confesiuni ortodoxe cu aceleași credințe și practici ca BPC. În cazul Bisericii Ortodoxe Bulgare și altele (citate în continuare mai sus, § 81) Curtea a concluzionat, de asemenea, că numele de pe bisericile reclamantelor nu erau aceleași ca cele de pe BPC și că ar putea fi "distinctate suficient de bine". În plus, a criticat autoritățile naționale pentru că nu au permis înregistrarea unei alte confesiuni ortodoxe cu aceleași credințe și practici ca și BPC. În cazul Bisericii Ortodoxe Bulgare și al altor biserici ortodoce (citate în continuare mai sus, § 84) Curtea a concluzionat, de asemenea, că există probleme în sistemul de înregistrare a unor astfel de nume religioase; în cazul Bisericii Ortodoce din Macedonia, art. 46 din Convenția Națională a Bisericii Ortodoce din Macedonia, § 84, precum și în celelalte cazuri, precum cele din data de 23 noiembrie 2017 (nr.
Legislația bulgară relevantă cu privire la această cerință este rezumată în cazul Biserica Ortodoxă Bulgară Veche și alții (citat mai sus, § 30). (10) În cazul de față, asemănarea apropiată dintre denumirile primului reclamant și ale BCC și posibilitatea de confluență care rezultă din acest lucru pare a fi de fapt motivul principal pentru care reclamanții au refuzat să adauge numele înregistrării naționale (a se vedea §2 de mai sus). (2) În cazul în care nu există o diferență suficientă între numele primului reclamant și ale celorlalți citat (a se vedea §78-81), nu este suficient să se confunde diferența dintre numele primului reclamant și cele ale celorlalte citat (a se vedea §2 de mai sus), dar se poate considera că reclamanții nu au considerat că acest nume este de natură să fie adesea confundat cu numele primului reclamant (a se vedea §2 de mai sus).
Prin urmare, nu este necesar ca Curtea să verifice dacă instanțele naționale au luat din nou poziția criticată de ea anterior, potrivit căreia singurul reprezentant al Ortodoxiei de Est în Bulgaria este BPC și că nu poate avea altă confesiune ortodoxă.12. în lumina celor de mai sus, Curtea a ajuns la concluzia că recursul este vădit nefondat și trebuie respins în conformitate cu art. 35 §§ 3 (a) și 4 din Convenția din 1946 privind drepturile reclamantelor.
Жалба № 31387/17
ПРАВОСЛАВНА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА и други
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ на 4 февруари 2025 г. като Комитет в състав:
Дариан Павли,
председател
,
Оддни Мьол Арнардотир,
Диана Ковачева,
съдии
,
и Олга Чернишова,
заместник
-
секретар на отделението
,
Като взе предвид:
жалбата (№ 31387/17) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) на 18 април 2017 г. от религиозна организация и двама български граждани, чиито релевантни данни са посочени в приложената таблица, (“жалбоподателите”), и които са представлявани от г-н К. Кънев, адвокат, практикуващ в София;
решението да се уведоми българското правителство (“Правителството”), представлявано от неговите агенти г-жа М. Коцева и г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието, за оплакването по член 9 във връзка с член 11 от Конвенцията и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;
становищата на страните;
След като обсъди, взе следното решение:
1.Делото се отнася до отказа на националните съдилища да регистрират първия жалбоподател, Православната християнска църква. Църквата е създадена по инициатива на втория жалбоподател, православен архиепископ, който желае да се дистанцира от официалната Българска православна църква (наричана по-нататък “БПЦ”), по-специално поради обвързаността на членове на нейния клир с комунистическите тайни служби.
2.През 2016 г. петнадесет души провеждат учредително събрание, след което първият жалбоподател подава заявление за регистрация като религиозно вероизповедание. С решения от 16 септември и 6 декември 2016 г. обаче Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отказват такава регистрация. Те отбелязват, че наименованието на първия жалбоподател е толкова сходно с това на БПЦ, че може да се
разглежда като подвеждащо и да предизвика объркване сред вярващите. Освен това учредителите на първия жалбоподател се стремели да преследват същите религиозни убеждения и практики като БПЦ.
3.Жалбоподателите (третият от тях е последовател на първия жалбоподател) се позовават на член 9, тълкуван в светлината на член 11 от Конвенцията, от отказа на националните съдилища да регистрират първия жалбоподател като религиозно вероизповедание. Те оспорват заключението, че наименованието на първия жалбоподател е твърде близко до това на БПЦ, считат го за “претекст” за отказ за регистрация и тълкуват констатациите на националните съдилища като предполагащи, че извън БПЦ не може да съществува друго православно вероизповедание.
4.Правителството твърди, че всяка намеса в правата на жалбоподателите по член 9, разгледан в светлината на член 11 от Конвенцията, отговаря на съответните изисквания. По-конкретно, националните съдилища са основали отказа си на факта, че името на първия жалбоподател е било толкова сходно с това на БПЦ, че можело да бъде подвеждащо. Съдилищата никога не са изразявали становище, че приложимото национално право изключва съществуването на каквото и да е православно вероизповедание извън БПЦ.
5.По въпроса за името на първия жалбоподател жалбоподателите твърдят, че техният случай “не се различава” от тези по делата
Независима православна църква и Захариев срещу България
([Комитет], № 76620/14, 20 април 2021 г.) и
Българска православна старостилна църква и други срещу България
([Комитет], № 56751/13, 20 април 2021 г.), където Съдът е счел, че имената на църквите жалбоподатели са достатъчно различни от това на БПЦ. Жалбоподателите обясняват също, че още от 90-те години на миналия век вторият от тях е бил “разочарован” от БПЦ и се е стремял да създаде ново православно вероизповедание извън нея.
6.Жалбоподателите не оспорват, че всяка намеса в правата им може да се счита за “предвидена от закона” и преследваща легитимна цел, както изисква член 9 § 2 от Конвенцията. Следователно основният въпрос е дали всяка намеса е била “необходима в едно демократично общество”.
7.В тази връзка Съдът припомня, че по делата
Независима православна църква и Захариев
(цитирано по-горе, §§ 58-61) и
Българска православна старостилна църква и други
(цитирано по-горе, §§ 62-64) е установил нарушения на член 9 във връзка с член 11 от Конвенцията при сходни обстоятелства. Жалбоподателите са били православни църкви, на които е била отказана регистрация по причини, подобни на тези в разглежданото дело. Съдът обаче е счел, че имената на църквите жалбоподатели не са били същите като тези на БПЦ и са могли да бъдат “достатъчно разграничени”. Освен това той критикува националните органи, че не са разрешили регистрацията на друго православно вероизповедание със същите вярвания и практики като БПЦ.
Българска православна старостилна църква и други
(цитирано по-горе, § 87) Съдът освен това е заключил, че обсъжданият проблем е системен, прилагайки член 46 от Конвенцията. Поради това той препоръчва на националните органи да се въздържат от отказ за регистрация, наред с другото, на основание, че дадено религиозно изповедание има име, сходно с това на вече съществуващо такова, освен ако двете имена не са толкова сходни, че “последователите на съществуващото религиозно изповедание и широката общественост действително биха могли да объркат двете изповедания”.
9.В цитираните по-горе случаи, както и в други случаи (вж.
Генов с/у България
, № 40524/08, § 43, 23 март 2017 г. ;
“Православна Охридска архиепископия (Гръцко-православна Охридска архиепископия на Печката патриаршия)” срещу Бивша югославска република Македония
, № 3532/07, § 111, 16 ноември 2017 г.;
Общност Бекташи и други с/у Бивша югославска република Македония
, № 48044/10 и 2 други, § 71, 12 април 2018 г.; и
Илийн и други с/у Украйна
, № 74852/14, § 77, 17 ноември 2022 г.), Съдът постановява, че изискването религиозна организация, която иска да се регистрира, да приеме име, което не би могло да подведе вярващите и широката общественост и което би ѝ позволило да се разграничи от вече съществуващите вероизповедания, по принцип може да се разглежда като оправдано ограничение. Релевантното българско законодателство относно това изискване е обобщено в делото
Българска православна старостилна църква и други
(цитирано по-горе, § 30).
10.В настоящия случай близкото сходство между наименованията на първия жалбоподател и на БПЦ и произтичащата от това възможност за объркване между тях е основната причина за отказа на националните съдилища да разрешат регистрацията (вж. параграф 2 по-горе). Съдът намира, че мотивите на съдилищата в това отношение не са произволни и е готов да приеме, че двете разглеждани наименования - Православна християнска църква и Българска православна църква - са твърде сходни и могат да бъдат объркани. Всъщност изглежда, че между тях няма смислова разлика, като единствената разлика е добавянето на думата “Християнска” в името на първия жалбоподател. По този начин Съдът смята, че случаят може да се разграничи от предходните, в които е счел , че имената на новото и съществуващото вероизповедание са били достатъчно различни (сравни с
Илийн и други
, цитирано по-горе, §§ 78-81).
11.Изложеното по-горе е достатъчно, за да позволи на Съда да стигне до заключението, че националните съдилища са посочили релевантни и достатъчни причини за отказ на регистрацията на първия жалбоподател и че всяка намеса в правата на жалбоподателите е била оправдана. Поради това не е необходимо Съдът да проверява дали националните съдилища отново са заели критикуваната от него преди това позиция, че единственият представител на източното православие в България е БПЦ и че не може да има друго православно вероизповедание.
12.С оглед на гореизложеното Съдът стига до заключението, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
По тези причини Съдът единодушно,
Обявява
жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 6 март 2025 г.
Олга Чернишова
Заместник-секретар
Дариан Павли
Председател
Списък на жалбоподателите:
№
Име на жалбоподателя
Година на раждане
Гражданство
Местожителство
1.
2016
България
Габрово
2.
Христо Петров СЪБЕВ
1946
България
Велико Търново
3.
Красимир Станчев АТАНАСОВ
1969
България
Севлиево