În cazul Stefanov și alții împotriva Bulgariei , Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Camera a Treia) se întrunește ca o comisie, formată din: Peter Rusma, președintele , Diana Kovacheva, Mateia Jurovici, judecătorul , și Olga Cernisova, secretarul - la secretariat , luând în considerare: decizia Ministerului de Investigații (No 9313/21) a fost definitivă, dar poate fi supusă modificării redacționale. în cazul Stefanov și alții împotriva Bulgariei , Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Camera a Treia) se întrunește ca o comisie, formată din: Peter Rusma, președintele , Diana Kovacheva, Mateia Jurovici, judecătorul , și Olga Cernisova, secretarul - la secretariat , luând în considerare: decizia Ministerului de Investigații (No 9313/21) a fost definitivă, dar poate fi modificată în mod editorial, fiindcă a fost depusășită în mod concret pe baza articolului 34 din Convenția privind drepturile fundamentale ale omului împotriva Bulgariei, în data de 1 mai 2025/15, iar decizia Curții a fost depusășită pe baza articolului 28 din Convenția privind drepturile fundamentale ale omului împotriva Bulgariei (Contra Cernisovac, C.R.C.D.C.C.C.C.C.C.C.C.D.D.C.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.C.D.D.C.C.D.C.D.D.C.C.D.D.C.D.C.C.D.D.C.C.D.D.C.D.D.C.C.D.
Compensarea acordată reclamantelor este de 18.731 lei bulgare (BGN) sau 9.576 euro (EUR), echivalentul a 48 lei (24,5 euro) pe metru pătrat, și se bazează pe evaluarea terenului în scopuri de impozitare. Conform legii aplicabile în cazul proprietății comune, care conține dispoziții foarte similare celor din Legea proprietății publice, cum a fost confirmat în cazul Kostovici și altele (citate mai sus, §§ 24-29), suma compensării acordate respectivului partener nu a fost stabilită în temeiul unei evaluări finale a acestuia, dar a fost considerată adecvată în cazul în care un expert nu a fost desemnat pentru a efectua o evaluare finală a valorii pieței în perioada viitoare, în comparație cu cerințele de la Curtea Națională de Controle a Finanțelor (a se vedea §13 din 27 aprilie 2020), considerând că nu este adecvată pentru o astfel de tranzacție.
Reclamanții se plâng de cuantumul despăgubirii primite în temeiul articolului 1 din Protocolul nr. 1, invocând în plus articolele 6 § 1, 8 și 13 din Convenție. Ei susțin că normele restrictive ale Legii proprietății comune, care introduc diferite cerințe în ceea ce privește tranzacțiile care pot fi utilizate pentru a calcula prețul de piață, au dus în acel caz la un rezultat nedrept.
În plus față de Hotărârea Curții din 5 septembrie 2023, N.S.V.S.V. (Comitetul), nr. 56383/15, §§ 11-13, 5 septembrie 2023, și Nevada Tours 2004 AD și Compania de turism bulgară Global Tours AD împotriva Bulgariei [Comitetul], nr. 4173/20 și 6186/20, §§ 11-16, 10 septembrie 2024), Curtea constată încălcarea articolului 1 din Protocolul nr. 1.Consideră valoarea despăgubirii acordate reclamantelor în conformitate cu normele Legii privind proprietatea de stat, dar vede semne serioase că valoarea pieței terenurilor pe care le dețin reclamantul ar fi putut fi mult mai mare.Conclude că reclamantul nu a dovedit că despăgubirile acordate la nivel național au fost considerate echivalente, că despăgubirile corespund cerinței de a fi caracterizate în mod rezonabil la nivelul criteriilor de valoare a terenurilor pe care le-a acordat reclamantul în scopul unei evaluări reale a valorii terenurilor pe care le-a acordat reclamantul (art. 10.4, §2.4) și că, în acest caz, despăgubirile ar fi putut fi considerate în mod corect și în conformitate cu normele de la art. 48 alineatul (2) din prezenta lege.
În primul rând, parcelele pentru care expertul numit de instanță în procedura în fața Curții Administrative din Sofia a considerat că sunt suficient de asemănătoare cu ale lor (vezi §3 de mai sus), au fost vândute la 486 lei (248 euro) pe metru pătrat. În al doilea rând, Tribunalul Administrativ din Sofia a decis proprietarilor unei parcele vecine, retrogradate în aceeași procedură, 696 lei (356 euro) pe metru pătrat, iar acest lucru a fost susținut de o serie de tranzacții cu companii terțe. În al patrulea rând, potrivit raportului de experți, reclamantul a invocat o metodă de evaluare a valorii terenului pe piață, care se bazează pe datele de pe data de 14 august 2020 și pe evaluarea valorii pieței, care se bazează pe datele de pe data de 14 august 2020.
În ceea ce privește obiecțiile guvernului împotriva raportului de evaluare din august 2020, trebuie remarcat faptul că acest document este unul dintre elementele care trebuie luate în considerare. În cele din urmă, Curtea se bazează pe concluzia că a fost executată o despăgubire în cazul Costovului și al altor terenuri (citate mai sus, punctul 89), că, în scopul evaluării, au fost plătite prețuri similare cu cele acordate reclamantilor. § 1 din art. 41 din Tratatul privind Tratatul privind protecția datelor, care nu poate fi aplicată în mod rezonabil, nu este o măsură de a aduce atingere cerințelor privind valoarea rezonabilă a terenului, având în vedere că, în conformitate cu art. 1 din Tratatul privind protecția datelor, nu există nicio încălcare a dispozițiilor articolului 16 din Tratatul privind protecția datelor.
În ceea ce privește prejudiciile materiale, reclamanții pretind suma de 276.900 de euro, și anume suma pe care ei o consideră a fi valoarea parcelei lor în conformitate cu raportul de evaluare din august 2020 (vezi §13 de mai sus). În ceea ce privește prejudiciile neplăcute, reclamanții pretind în mod comun suma de 15.000 de euro. În cele din urmă, în ceea ce privește cheltuielile și cheltuielile, reclamanții pretind suma de 3.000 de euro, dintre care 500 de euro de impozit pe valoarea adăugată, plătită reprezentanților lor juridici în fața Curții, și încă 142 de euro plătite pentru costurile poștale și de traducere. Ei prezintă Consiliul cu privire la contractul de reprezentare procedurală, precum și facturile și chitanțele aferente. În cele din urmă, reclamanții pot cere despăgubiri de 142 de euro pentru a fi transferate direct reprezentanților lor juridici. În cele din urmă, reclamanții pot cere despăgubiri de 142 de euro pentru a fi transferate direct reprezentanților lor juridici.
Prin urmare, ca și în cazul Kostov și alții (citat mai sus, § 105), cel mai potrivit mijloc de remediere a încălcării ar fi reluarea procedurii la nivel național și reexaminarea cererilor reclamantelor în conformitate cu cerințele articolului 1 din Protocolul nr. 1.
3 142 de euro (trei mii o sută patruzeci și două de euro), majorate cu toate impozitele suplimentare care pot fi impuse reclamantelor, pentru cheltuieli și cheltuieli; din acestea 142 de euro (o sută patruzeci și două de euro) trebuie plătite direct la firma de avocatură reprezentanților legali ai reclamantelor; (b) că de la expirarea celor trei luni menționate anterior până la soluționarea litigiului se datorează dobândă simplă pe sumele menționate anterior, în valoare egală cu dobânda maximă pe împrumuturile acordate de Banca Centrală Europeană în perioada de neîndeplinire, plus trei puncte procentuale; 4. Respingerea reclamanților pentru despăgubiri justă în restul capitalei.
ДЕЛО СТЕФАНОВА И ДРУГИ с/у БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 9313/21)
25 февруари 2025 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.
По делото Стефанова и други срещу България
,
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение) заседаващ като състав, състоящ се от:
Питер Русма,
председател
,
Диана Ковачева,
Матея Джурович,
съдии
,
и Олга Чернишова,
заместник
-
секретар на отделението
,
Като взе предвид:
жалбата (№ 9313/21) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) на 27 януари 2021 г. от трима български граждани, изброени в приложената таблица (“жалбоподателите”), представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати, практикуващи в Пловдив;
решението за уведомяване на българското правителство (наричано по-нататък “Правителството”), представлявано от неговия Агент г-жа М. Цочева от Министерството на правосъдието;
становищата на страните;
След като проведе закрито заседание на 28 януари 2025 г,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
1.Жалбата се отнася до оплакване, подобно на разгледаното в решението по делото
Костов и други срещу България
(№ 66581/12 и 25054/15, 14 май 2020 г.), а именно, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите за отчуждените им земи, не е било адекватно.
2.Парцелът на жалбоподателите в София с площ от 390 кв. м е отчужден с решение на кмета от 7 октомври 2019 г. с цел осъществяване на инфраструктурен проект. Обезщетението, отпуснато на жалбоподателите, е в размер на 18 731 български лева (BGN) или 9 576 евро (EUR), което се равнява на 48 лв. (24,5 евро) на квадратен метър, и се основава на оценката на земята за целите на данъчното облагане. Съгласно приложимия в случая Закон за общинската собственост, който съдържа разпоредби, много сходни с тези в Закона за държавната собственост, както е обобщено в
Костов и други
(цитирано по-горе, §§ 24-29), размерът на обезщетението е трябвало да се основава на данъчната оценка, когато не е било възможно да се намерят подходящи сравними имоти за изчисляване на пазарната стойност.
3.Жалбоподателите подават молба за съдебен контрол, но заповедта за отчуждаване е потвърдена с окончателно решение на Административен съд София-град от 27 април 2020 г. Националният съд потвърждава, че нито един парцел, предмет на сделки в съответния период преди отчуждаването, не отговаря на съответните законови изисквания, за да бъде квалифициран като сравним, като счита, че един такъв парцел, избран от назначен от съда експерт (вж. параграф13 по-долу), не отговаря на съответните изисквания.
4.Жалбоподателите се оплакват от размера на полученото обезщетение по член 1 от Протокол № 1, като в допълнение се позовават на членове 6 § 1, 8 и 13 от Конвенцията. Те твърдят, че ограничителните правила на Закона за общинската собственост, въвеждащи различни изисквания по отношение на сделките, които могат да се използват за изчисляване на пазарната цена, са довели в техния случай до несправедлив резултат.
5.Жалбата подлежи на разглеждане по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (виж
Костов и други
, цитирано по-горе, §§ 94-96, и
Христова и други с/у България
[Комитет], № 56681/15, § 6, 5 септември 2023 г.).
6.Жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
7.Съответното вътрешно право и практика, както и критериите относно адекватността на обезщетението за отчуждаване по Закона за държавната собственост, на който Законът за общинската собственост е много сходен, са описани в
Костов и други
(цитирано по-горе). Освен това Съдът е повторил, че отнемането на имот без заплащане на сума, разумно свързана със стойността му, обикновено представлява непропорционална намеса и че размерът на обезщетението трябва да бъде изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е била отнета (пак там, §§ 62-63).
8.В отделните случаи, разгледани в делото
Костов и други
(цитирано по-горе, §§ 81-87 и 91), както и в някои от последващите случаи (вж. например
Божилов и други с/у България
[Комитет], № 56383/15, §§ 11-13, 5 септември 2023 г., и
Невада Турс 2004 АД и Българска туристическа компания Глобал Турс АД срещу България
[Комитет], № 4173/20 и 6186/20, §§ 11-16, 10 септември 2024 г.), Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Той отчита размера на обезщетението, присъдено на жалбоподателите в съответствие с правилата на Закона за държавната собственост, но вижда сериозни индикации, че пазарната стойност на земята на жалбоподателите е можела да бъде много по-висока. Той заключава, че държавата - ответник не е доказала, че обезщетението, отпуснато на национално ниво, е отговаряло на изискването да бъде разумно свързано с действителната стойност на земята на жалбоподателите.
9.Затова Съдът трябва да прецени в настоящия случай, въз основа на фактите, представени от страните, дали има достатъчно данни, че действителната стойност на земята на жалбоподателите би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено на национално ниво.
10.Както беше отбелязано, това обезщетение се равняваше на 48 лева (24,5 евро) на квадратен метър (вж. параграф 2 по-горе).
11.За да обоснове този размер на обезщетението, правителството изтъква, че то е постигнато в съответствие с правилата на Закона за общинската собственост и е било потвърдено в справедливо съдебно производство. Освен това оценката за целите на данъчното облагане е изчислена въз основа на обективни критерии и отчита характеристиките на земята.
12.Жалбоподателите, от своя страна, се позовават на обстоятелствата по-долу, за да обосноват позицията си, че размерът на обезщетението е твърде нисък.
13.На първо място, парцелът, за който назначеният от съда експерт в производството пред Административния съд на София-град е преценил, че е достатъчно подобен на техния (вж. параграф 3 по-горе), е бил продаден за 486 лева (248 евро) на квадратен метър. Второ, Административен съд София-град е присъдил на собствениците на съседен парцел, отчужден в същата процедура, 696 лв. (356 евро) на квадратен метър, като този път се е основал на редица сделки със съпоставими земи. На трето място, според експертна оценка, поръчана от жалбоподателите за целите на процедурата пред Съда и датирана от август 2020 г., която се позовава на действителни сделки със земя в същия район, пазарната стойност на земята на жалбоподателите се равнява на 607 евро на квадратен метър. И четвърто, според жалбоподателите е известно, че оценките за целите на данъчното облагане са много по-ниски от пазарните стойности и че са налице инициативи за изменение на методите на изчисление.
14.Що се отнася до аргументите на жалбоподателите, правителството оспорва само доклада за оценка, изготвен през август 2020 г., като го счита за твърде общ и ненадежден.
15.Съдът е убеден, че обстоятелствата, посочени от жалбоподателите, са достатъчни, за да заключи, че реалната пазарна стойност на отчуждената земя би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено на национално ниво. Както посочват самите жалбоподатели, Правителството не се позовава на нито една действителна сделка със сходни или други земи в района, при която да е била платена цена, подобна на присъденото на жалбоподателите обезщетение. Що се отнася до възраженията на правителството срещу доклада за оценка от август 2020 г., следва да се отбележи, че този документ е само един от елементите, които се вземат предвид. Накрая Съдът се позовава на заключението си по делото
Костов и други
(цитирано по-горе, § 89), че оценките за целите на данъчното облагане не могат
a priori
да се считат за показателни за пазарната стойност.
16.С оглед на гореизложеното Съдът заключава, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите, не е било разумно свързано със стойността на земята им, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени и че лишаването на жалбоподателите от тяхната собственост е било непропорционална мярка.
17.Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.
18.По отношение на имуществените вреди ищците претендират за 276 900 евро, а именно сумата, която те считат за стойност на техния парцел съгласно доклада за оценка от август 2020 г. (вж. параграф 13 по-горе). По отношение на неимуществените вреди жалбоподателите претендират съвместно за 15 000 евро. Накрая, що се отнася до разходите и разноските, жалбоподателите претендират за 3 000 евро, от които 500 евро данък върху добавената стойност, платени на техните правни представители пред Съда, и още 142 евро, платени за пощенски разходи и превод. Те представят договор за процесуално представителство, както и съответните фактури и разписки. Накрая те молят сумата от 142 евро да бъде преведена директно на адвокатското дружество на техните правни представители.
19.Правителството оспорва исковете.
20.В случай като настоящия Съдът следва да присъди обезщетение, доколкото е възможно, “разумно свързано” с пазарната стойност на отчуждената земя към момента, в който жалбоподателите са загубили собствеността си върху нея (вж. делото
Вистинс и Перепьолкин с/у Латвия
(справедливо обезщетение) [ГК], № 71243/01, § 36, ЕСПЧ 2014 г., и
Костов и други
, цитирано по-горе, § 102).
21.В конкретния случай обаче Съдът не може да определи точно такава стойност. Въпреки че жалбоподателите са представили оценка (вж. параграф 13 по-горе), Съдът не е убеден, че посочената в нея стойност е била окончателно установената пазарна стойност към момента, в който жалбоподателите са загубили собствеността върху земята си. В това отношение е важно
да се отбележи, че примерите, използвани по-горе за да се постави под съмнение адекватността на обезщетението, присъдено от националните органи (пак там), се отнасят до различни стойности.
22.Следователно, както и по делото
Костов и други
(цитирано по-горе, § 105), най-подходящото средство за отстраняване на нарушението би било възобновяване на производството на национално ниво и повторно разглеждане на претенциите на жалбоподателите в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1. Вътрешното право предвижда такава възможност (пак там, § 104).
23.Поради това Съдът отхвърля иска за имуществени вреди.
24.Що се отнася до неимуществените вреди, отсъждайки по справедливост, Съдът присъжда на тримата жалбоподатели солидарно 5000 евро.
25.И накрая, като има предвид документите, с които разполага, Съдът присъжда на жалбоподателите солидарно пълния размер на претендираните суми за разходи и разноски, възлизащи общо на 3 142 евро (вж. параграф 18 по-горе). Както е поискано, 142 евро от тази сума трябва да бъдат преведени директно на адвокатската кантора на законните представители на жалбоподателите.
1.
Обявява
жалбата за допустима;
2.
Отсъжда
, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1;
3.
Отсъжда
(a) държавата - ответник да изплати солидарно на тримата ищци в срок от три месеца следните суми, които следва да бъдат преизчислени във валутата на държавата - ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора:
5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;
3 142 евро (три хиляди сто четиридесет и две евро), увеличени с всички допълнителни данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите, за разходи и разноски; от тях 142 евро (сто четиридесет и две евро) трябва да бъдат платени директно на адвокатското дружество на законните представители на жалбоподателите;
(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
4.
Отхвърля
претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение в останалата му част.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 25 февруари 2025 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Олга Чернишова
Заместник-секретар
Питер Русма
Председател
Списък на жалбоподателите:
№
Име на жалбоподателя
Година на раждане
Гражданство
Местожителство
1.
Невена Михайлова СТЕФАНОВА
1952
България
София
2.
Елена Калинова МИЧЕВА
1976
България
София
3.
Мила Калинова СТЕФАНОВА
1981
България
София