Centre For Independent Living împotriva Bulgariei

TREAȚEA SECȚIE DECIZIE Recurs nr. 67568/16 Centrul pentru o Viață Independentă împotriva Bulgariei Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Camera a Treia), întrunită ca comisie la 12 septembrie 2023, formată din: Ioannis Ktistakis, președintele, Yonko Grozev, Andreas Zünd, judecători, și Olga Cernisova, secretar adjunct al secției, având în vedere: recursul (nr. 67568/16) împotriva Republicii Bulgaria, depus la Curtea pe baza articolului 34 din Convenția pentru protecția drepturilor omului și a libertăților fundamentale (Convenția OMT) la 15 noiembrie 2016, de către Asociația pentru o Viață Independentă, înființată la adresa: N.D.

Grozev, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, judecătorul, jude Optzeci de alte organizații non-profit, care sunt deja membre ale acestui organism consultativ, interven în favoarea guvernului.

Curtea Administrativă Supremă respinge recursul asociației în ceea ce privește recursul de refuzare a plății salariului și, în consecință, recursul de a plăti salariul participanților, în urma unei dispute de șaptezeci de pagini, în cadrul procedurii de primă instanță, în favoarea a nouă pagini, în favoarea procedurii de primă instanță, în favoarea a două pagini, în favoarea procedurii de primă instanță, în favoarea a patru pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini, în favoarea a două pagini,

în favoarea a unei plată în favoarea a unei plată în favoarea în favoarea în favoarea a unei plată în favoarea în favoarea a unei plată în favoarea în favoarea unei plății în favoarea unei alte favoare.

4 O sentință de cheltuieli, prin care o parte în procedură este obligată să ramburseze cheltuielile și cheltuielile altor părți, reprezintă o intervenție în proprietățile părții la acțiune împotriva căreia a fost pronunțată (a se vedea Cindrić și Bešlić împotriva Croației , nr. 72152/13, § 92, 6 septembrie 2016, și Mișcarea Națională Ecococo împotriva Bulgariei , nr. 31678/17, nr. 71, 15 decembrie 2020). 5 În ciuda faptului că, după cum a fost menționat anterior, guvernul a recunoscut că nu a fost înțelesă de către alte părți, precum și după cum este clar din informațiile furnizate de către Curtea din data de 9 iunie 2014, nu există nicio altă modalitate de a obține despăgubiri pentru aceste litigii (a se vedea Curtea din data de 9 iunie 2014, nr. 6714/2013), nici o altă informație a fost forțată de către Curtea din data de 9 iunie 2018, cu privire la aceste litigii (a se vedea punctul 5 din Hotărârea din data de 9 iunie 2013, nr. 57143), nici o altă informație a fost solicitată de către Curtea din data de 9 iunie 2018, cu privire la aceste litigii, nici o obligație de executare a acestora, nici o obligație de executare a dreptului de executare a unei alte persoane sau a unei alte persoane, nici o obligație de executare a dreptului de executare a unei astfel de litigii, nici o obligație de executare a dreptului de executare a unei alte persoane sau a unei alte persoane,

nici o obligație de executare, nici o obligație de executare a unei alte persoane sau a unei alte persoane, nici o obligație de executare, nici o obligație de executare sau obligație de executare a unei alte persoane, precum și o obligație de executare a unei alte persoane, precum și o obligație de executare a unei obligații de executare a unei persoane fizice. ; și în special în ceea ce privește cheltuielile în cadrul procedurilor în fața instanțelor administrative, decizia nr. 9631 din 24.06.2019 privind acțiunea din decretul nr. 12363/2018, CAV, VI oct. și decizia nr. 9984 din 04.10.2021 privind acțiunea din decretul nr. 9486/2021, CAV, VII oct.); această răspundere se achită, prin urmare, după expirarea termenului de prescripție de cinci ani aplicabil acțiunilor depuse în acest sens (a se vedea decizia nr. 538 din 17.06.2016 privind acțiunea din decretul nr. 2367/2016, CAV, III oct.

și decizia nr. 534 din 18.06.2019 privind acțiunea din decretul nr. 465/2019, IV oct.), iar aceste litigii au fost soluționate în mod specific prin actul de procedură din CAV, care a fost adoptat în temeiul articolului 1 din Convenția din 7 mai 2007 (a se vedea art. 4 din CAV), iar alte litigii din acest sens au fost soluționate în temeiul articolului 1 din CAV, care a fost adoptat în temeiul articolului 4 din CAV, nr. 7 din Codul de procedură din 7 mai 2007 (a se vedea art. 4 din CAV), în care se stabilește în mod definitiv termenul de litigiu, în cazul în care reclamantul a fost judecat în temeiul articolului 1 din CAV, respectiv, în temeiul articolului 4 din CAV, în cazul în care a fost pronunțat în favoarea unei sentințe din data de 7 mai 2006 (a se înregistrat în cazul în cazul în care a fost pronunțat în favoarea unei litigii din data de judecată din mai 2016), în care a fost pronunțat în favoarea unei alte instanțe judecată, în care a fost pronunțat în favoarea unei alte instanțe judecată, în care a fost pronunțată în favoarea a unei alte instanță, în care a fost pronunțată în favoarea a unei alte instanță, în care a fost pronunțată în favoarea a unei alte instanță, în față, în care a fost pronunțată în favoarea unei alte instanță, în față Respectarea drepturilor omului nu necesită, prin urmare,

ca o plângere să fie continuată în temeiul articolului 37 § 1 de la sfârșitul Convenției (vezi, prin analogie, Khan împotriva Germaniei (înregistrare) [GC], nr. 38030/12, § 40, 21 septembrie 2016, și Mraović împotriva Croației (înregistrare) [GC], nr. 30373/13, § 27, 9 aprilie 2021).9 Prin urmare, plângerea trebuie să fie depusă de pe lista de la Curtea a reclamantului, care a fost depusă înainte de această plată. Respectarea drepturilor omului nu necesită continuarea procesului în temeiul articolului 37 § 1 de la sfârșitul Convenției (vezi, prin analogie, Khan împotriva Germaniei (înregistrare) [GC], nr. 38030/12, § 40, 21 septembrie 2016, și Mraović împotriva Croației (înregistrare) [GC], nr. 30373/13, § 27, 9 aprilie 2021).9 Prin urmare, plângerea trebuie depusă de pe lista de la Curtea a reclamantului, care a fost depusă înainte de această plată.

Apelul la art. 304 § 1 din Convenția nr. 3047/V, la sfârșitul Convenției (veziunea din 6 martie, nr. 108/288), a fost aplicat în temeiul acestei plângeri, în temeiul dispozițiilor Convenției (nr. 68/68, art. 128, art. 128, art. 128, art. 128, art. 128, art. 128, art. 128, art. 238, art. 68, art. 68, art. 68, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art. 89, art Acestea sunt prezentate, de exemplu, în cauzele Athanassoglou și alții împotriva Elveției ([GK], nr. 27644/95, § 43, CEP 2000-IV), Bochan GmbH împotriva Ucrainei (No 2) ([GK], nr. 22251/08, § 42, CEP 2015) și Grzęda împotriva Poloniei ([GK], nr. 43572/18, § 257, 15 martie 2022).12 În cazul în cauză, procedura cu care sunt legate cheltuielile în cauză este o procedură independentă de control al normelor în temeiul art. 185-196 din Legea de procedură administrativă din 2006, în cazul în care Curtea Supremă Administrativă a primit o decizie în care a fost imposibilitatea de a recunoaște că Kinger Kopf GmbH a fost în mod abstract și fără nicio referire la normele specifice ale unei anumite situații, în conformitate cu Legea de procedură individuală sau cu normele de raportare a persoanelor,

în conformitate cu art. 15 din Legea de procedură civilă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din Legea de procedură administrativă administrativă, cu art. 15 din legea administrativă, cu art. 15 din legea administrativă, cu art. 15 din legea judecă, cu art. 15 din legea judecătului, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 15 din legea, cu art. 20 din legea, cu legea, cu lege 14 . rezultatul procedurii nu ar trebui să afecteze în mod direct și situația individuală a asociației (spre deosebire de Procola împotriva Luxemburgului , 28 septembrie 1995, § 39, Seria A nr. 326, și Xero Flor w Polsce sp.

z o.o.

împotriva Poloniei , nr. 4907/18, § 208, 7 mai 2021).Curtea Administrativă Supremă a anulat dispozițiile contestate pe motiv că dispozițiile constituționale, internaționale și legale, citate în această cauză, impun aplicarea unor criterii mai puțin stricte pentru recunoașterea asociațiilor de persoane cu conținut prejudiciabil sau pentru recunoașterea unor persoane cu conținut prejudiciabil în mod individual, în schimbul unor criterii noi, reprezentative în mod național ( Dreptul de participare la un organism consultativ public, care oferă consultări cu privire la politicile publice, nu este, însă, de natură civilă (vezi, prin analogie, Geraguyn Khord Patgamavorakan Akhurumb v. Armenia (Hotărârea nr. 11721/04, § 28 din 14 aprilie 2009).17 A doua consecință a unei astfel de recunoașteri a scutirii de la plata impozitului pe dobândă ar fi dreptul de a participa la un organism consultativ al Consiliului de Miniștri.35 Dreptul de a beneficia de scutire de la plata impozitului pe dobândă nu este, de asemenea, de natură civilă (Hotărârea nr. 31 din 19 aprilie 2002), ci de natură juridică (Hotărârea nr. 12 din 18 aprilie 2002), iar litigiul nu este de natură juridică (Hotărârea nr. 12 din 18 aprilie 2002), iar litigiul nu este de natură juridică (Hotărârea nr. 12 din 18 aprilie 2002),

de natură juridică (Hotărârea nr. 37 din 18 aprilie 2008) și de natură juridică (Hotărârea nr. 1 din 18 aprilie 2010). 21 Având în vedere acest lucru, documentele de care dispune Curtea, precum și criteriile corespunzătoare (a se vedea Sisojeva și alții, § 133, și Khan , § 47 și citat mai sus), asociația reclamantului trebuie să fie condamnată la suma de 2 000 de euro (EUR), plus toate taxele care pot fi impuse, pentru onorariile de avocat care trebuie plătite de către banca care nu a plătit plata, în conformitate cu hotărârea Curții, dna Otel Otel, nr. 11936/08, § 25, din 27 septembrie 2011 (nr. 136/08, nr. 11936/08, nr. 25 din 27 septembrie 2011). Ioannis Ktistakis (Ioannis Ktistakis) Secretar adjunct Președinte

ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ Жалба № 67568/16 Център за независим живот срещу България Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 12 септември 2023 г., състоящ се от: Йоаннис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), Председател , Йонко Грозев,, Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии , и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението , Като взе предвид: жалбата (№ 67568/16) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 15 ноември 2016 г. от сдружение „Център за независим живот“, създадено през 1995 г. и с адрес по регистрация в София („сдружението жалбоподател“ или „сдружението“), представлявано от г-жа С. Разбойникова, адвокат, практикуващ в София; решението за уведомяване на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент, г-жа Р. Николова, относно жалбата; и тезите на страните; След обсъждане, реши следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1. Сдружението жалбоподател инициира дело за упражняване на съдебен контрол върху разпоредбите, с които Министерският съвет (правителството) определя критерии за признаване на организациите на хора с увреждания или за хора с увреждания за „национално представителни“ и следователно за правото им на участие в националния консултативен орган към Министерски съвет за интеграция на тези хора, както и за различни данъчни облекчения и държавно финансиране. Осемнадесет други организации с нестопанска цел, които вече членуват в този консултативен орган, встъпват на страната на правителството. Върховният административен съд отхвърля жалбата на сдружението жалбоподател и последвалото обжалване и го осъжда да заплати съдебните разноски, направени от седемнадесетте встъпили страни в първоинстанционното производство и от деветте встъпили страни в касационното производство.

2. Сдружението жалбоподател подава оплакване по чл. 1 от Протокол № 1, че осъждането му да заплати разноските на двете съдебни инстанции него неоснователно е засегнало собствеността му, и по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че присъждането на разноските е в нарушение на правото му на достъп до съд. Позовавайки се на тези две разпоредби сдружението жалбоподател се оплаква също така, че касационният състав на Върховния административен съд е отказал при обжалване да разгледа възражението му срещу размера на присъдените разноски на встъпилите страни.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

A. Оплакване по чл. 1 от Протокол № 1 3 . По силата на чл. 1 от Протокол № 1 сдружението повдига оплакване, че присъждането на разноските от двете инстанции, разгледали делото, в полза на встъпилите страни е незаконосъобразно и необосновано. 4 . Осъждането за разноски, с което се изисква от страна в производството да възстанови разходите и разноските на други страни, представлява намеса в „притежанията“ на страната по делото, срещу която е постановено (вж. Cindrić и Bešlić срещу Хърватия , № 72152/13, § 92, 6 септември 2016 г., и Национално движение „Екогласност“ срещу България , № 31678/17, § 71, 15 декември 2020 г.). 5 . Въпреки това, както е отбелязано от правителството и признато от сдружението, и както става ясно от информацията, предоставена от Върховния административен съд, нито една от встъпилите страни, в полза на които този съд е присъдил разноски, не е поискала издаване на изпълнителни листове с цел принудително изпълнение на разноските срещу сдружението.

Няма и данни сдружението да е платило по друг начин тези разноски на встъпилите страни; като то не е направило такова твърдение и не е поискало обезщетение за имуществени вреди (за сравнение Киров и други срещу България (реш.), № 57214/09, § 42, 9 януари 2018 г.). 6 . Освен това тези присъждания на разноските очевидно вече не подлежат на принудително изпълнение. Съгласно българското право отговорността за разноски се урежда от облигационното право (вж. като цяло реш. № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., ВКС, IV г. о. , и реш. № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., ВКС, IV г. о. ; и по-специално по отношение на разходите в производствата пред административните съдилища, реш.

№ 9631 от 24.06.2019 г. по адм. д. № 12363/2018 г., ВАС, VI о. , и опр. № 9984 от 04.10.2021 г. по адм. д. № 9486/2021 г., ВАС, VII о. ). Следователно тази отговорност се погасява след изтичане на петгодишен давностен срок, приложим по отношение на исковете, предявени по този ред (вж. опр. № 538 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 2367/2016 г., ВКС, III г. о. , и опр. № 534 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г., ВКС, IV г. о. ). Съдебните актове, с които са присъдени разноските стават окончателни съответно през май и юли 2016 г. Няма данни петгодишните давностни срокове по отношение на тях да са били прекъснати, поради което същите следва да са изтекли съответно през май и юли 2021 г. (за сравнение, Киров и други , цитирано по-горе, § 44). 7 . Следователно разглеждането на тази жалба е необосновано по смисъла на чл.

37 § 1, буква в) от Конвенцията (вж. Киров и други , цитирано по-горе, § 46). 8 . Твърдяното нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията произтича главно от а) конкретната процесуална конфигурация, възникнала по делото пред Върховния административен съд, и б) начина, по който този съд е тълкувал и прилагал правилата, уреждащи отговорността за разноски, когато е отхвърленa жалба, в производството по разглеждането, на която, на страната на ответника са встъпили множество страни — установени в чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г. и чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. (който по силата на чл. 144 от Кодекса от 2006 г. урежда всички въпроси, които не са изрично уредени в частта от същия кодекс, уреждаща съдебния контрол) — а не от начина, по който са формулирани тези правила.

Следователно спазването на правата на човека не изисква продължаване на разглеждането на жалбата по член 37 § 1 в края от Конвенцията (вж. по аналогия, Khan срещу Германия (заличаване) [ГК], №. 38030/12, § 40, 21 септември 2016 г., и Mraović срещу Хърватия (заличаване) [ГК], № 30373/13, § 27, 9 април 2021 г.). 9 . Следователно жалбата трябва да бъде заличена от списъка на Съда в частта, която се отнася до това оплакване. B. Оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията 10 . Оплакванията, че а) осъждането на сдружението да заплати разноски е било в нарушение на правото му на достъп до съд и че б) касационният състав на Върховния административен съд е отказал да разгледа възражението на сдружението срещу размера на претендираните от встъпилите страни разноски за касационното производство, следва да бъдат разгледани единствено в приложното поле на чл.

6 § 1 от Конвенцията. 11 . Тази разпоредба е приложима към производствата относно разноските (вж. Robins срещу Обединеното кралство , 23 септември 1997 г., § 29, Доклади за присъди и решения 1997-V), но само ако е същата приложима към основното дело, за което се отнасят тези разноски (вж. Beer срещу Австрия , №. 30428/96, §§ 12-13, 6 февруари 2001 г.; Lamprecht срещу Австрия (реш.), № 71888/01, 25 март 2004 г.; и Macri срещу Италия (реш.), №. 38897/04, 12 юни 2007 г.). Общите принципи относно извършването на преценка дали чл. 6 § 1 се прилага към дадено производство в неговата гражданска част са установени в съдебната практика. Те са изложени например в делата Athanassoglou и други срещу Швейцария ([ГК], № 27644/95, § 43, ЕСПЧ 2000-IV), Bochan срещу Украйна (№ 2) ([ГК], № 22251/08, § 42, ЕСПЧ 2015 г.) и Grzęda срещу Полша ([ГК], № 43572/18, § 257, 15 март 2022 г.).

12 . В разглеждания случай производството, с което са свързани въпросните разноски, е самостоятелно производство за контрол на норми по чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г., в Върховнияt административен съд е следвало да се произнесе — абстрактно и без никакво позоваване на конкретния случай на сдружението или на други производства, имащи индивидуално отношение към положението на сдружението — дали разпоредбите, с които правителството е определило критерии за признаване на организация на или за хора с увреждания за „национално представителна“, противоречат на норми от по-висок ранг (за сравнение Giesinger und Kopf GmbH & Co. KG и Alfons Giesinger срещу Австрия , № 13062/87, решение на Комисията от 29 май 1991 г., Решения и доклади 70, стр.

152, на стр. 155). 13 . Освен това в жалбата на сдружението за упражняване на съдебен контрол върху тези разпоредби, макар да се посочва, че невъзможността то да бъде признато за „национално представително“ съгласно действащите правила му пречи да получи държавно финансиране и различни привилегии и данъчни облекчения, не се твърди, че това засяга конкретни права, които самото сдружение е имало (за сравнение Giesinger und Kopf GmbH & Co. KG и Giesinger , цитирано по-горе, и за разлика от Voggenreiter срещу Германия , №. 47169/99, §§ 35-37, ЕСПЧ 2004-I (извлечения)). 14 . Изходът от производството не би трябвало непременно да засегне пряко и индивидуалното положение на сдружението (за разлика от Procola срещу Люксембург , 28 септември 1995 г., § 39, Серия A № 326, и Xero Flor w Polsce sp.

z o.o. срещу Полша , №. 4907/18, § 208, 7 май 2021 г.). Дори Върховният административен съд да е отменил оспорените разпоредби на основание, че конституционните, международноправните и законовите разпоредби, цитирани от сдружението в жалбата му, изискват прилагането на по-малко строги критерии за признаване на сдружение на или за хора с увреждания за „национално представително“, това не би довело неизбежно до решение, с което сдружението се признава за „национално представително“. Такова признаване би зависело както от съдържанието на евентуалните (потенциални) нови разпоредби, които да заменят обжалваните от сдружението, така и от последващото (потенциално) индивидуално решение дали сдружението отговаря на критериите, предвидени в тези нови разпоредби.

15. Следователно производствата, с които са свързани присъдените разноски, не са били пряко решаващи за „правото“ на сдружението. 16 . Освен това всяко „право“ на сдружението, което би могло да бъде застрашено в това производство, не може да се разглежда като „гражданско“. Основната последица от признаването на сдружението за „национално представително“ би била правото му да участва в консултативен орган към Министерски съвет. Правото на участие в обществен консултативен орган, който предоставя консултации по отношение на публичните политики обаче, не е „гражданско“ (вж. по аналогия, Geraguyn Khorhurd Patgamavorakan Akumb срещу Армения (реш.), № 11721/04, § 28, 14 април 2009 г.). 17 . Втората последица от такова признаване би била освобождаване от данък върху придобиването на имущество.

Правото на освобождаване от данък също не е „гражданско“ (вж. Niedzwiecki срещу Германия (№ 2) , № 12852/08, § 31, 1 април 2010 г.). 18 . Трета последица от такова признаване би била възможността за получаване на държавно финансиране. Правото на една организация с нестопанска цел да получава държавни субсидии обаче, също не е „гражданско“ (вж. Woonbron Volkshuisvestingsgroep и други срещу Нидерландия (реш.), № 47122/99, 18 юни 2002 г.). 19 . Поради това оплакванията по чл. 6 § от Конвенцията са несъвместими ratione materiae с приложното поле на разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3, буква а) и трябва да бъдат отхвърлени на основание чл. 35 § 4. C. Съдебни разноски 20 . Когато жалба е отхвърлена на основание чл.

37 § 1 от Конвенцията, Съдът преценява дали да присъди разноски (чл. 43 § 4 от Правилата на Съда). Това се отнася и за частичното заличаване (вж. Sisojeva и други срещу Латвия (заличаване) [ГК], № 60654/00, § 131, ЕСПЧ 2007-I), но само по отношение на разноските, свързани със заличаваните жалби (вж. Youssef срещу Нидерландия (реш.), no. 11936/08, § 25, 27 септември 2011 г.). 21 . Като се има предвид това, документите, с които разполага Съдът, и съответните критерии (вж. Sisojeva и други , § 133, и Khan , § 47, и двете цитирани по-горе), на сдружението жалбоподател трябва да се присъдят 2 000 евро (EUR), плюс всички данъци, които могат да му бъдат начислени, за адвокатски хонорари, които да бъдат платени по банковата сметка на неговия представител пред Съда, г-жа С. Разбойникова.

По тези причини, Съдът единодушно Решава да заличи жалбата от списъка на делата си, доколкото същата се отнася до оплакването по чл.

1 от Протокол № 1, че осъждането на сдружението жалбоподател да заплати разноски представлява неоснователна намеса в притежанията му; Обявява жалбата в останалата ѝ част за недопустима; Постановява, a) държавата-ответник да заплати на сдружението жалбоподател в срок от три месеца 2 000 EUR (две хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на сдружението, за разноски, които да бъдат платени по банковата сметка на представителя на сдружението пред Съда, г-жа С. Разбойникова; b) че от изтичането на горепосочените три месеца до плащането се дължи проста лихва върху тази сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта; Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 5 октомври 2023 г. Олга Чернишова Ioannis Ktistakis (Йоанис Ктистакис) Заместник-секретар Председател