G I SERVICE OOD v. BULGARIA - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

A patra secțiune a hotărârii Recurs nr. 24697/14 DJI AI SERVIZ OOD împotriva Bulgariei Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Cea de-a patra secțiune), întrunită la 25 ianuarie 2022, în calitate de cameră în componența: Armen Harutyunyan, președinte, Julien Shucking, Ana Maria Guerra Martins, judecători, și Ilse Freywirth, secretar adjunct al secțiunii, având în vedere: recurs (nr. 24697/14) împotriva Bulgariei, depus la Curtea, în temeiul articolului 34 din Convenția pentru protecția drepturilor omului și a libertăților fundamentale (Convenția OTO) pe 21 martie 2014 de către societatea bulgară cu răspundere limitată de drepturi omenești Dji O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O O

În fiecare dintre hotărâri, după ce s-a stabilit că în o zi anume a lucrat pentru reclamant o persoană diferită fără contract de muncă, s-a indicat că a fost comisă o încălcare în conformitate cu art. 63 § 2 din Codul Muncii. Această dispoziție obliga angajatorul să predea angajaților săi următoarele documente înainte de începerea lucrării: un exemplar al scrisorii de contract de muncă, semnat de ambele părți, și o copie a notificării aferente, pe care angajatorul a trimis-o la sediul teritorial al Administrației Naționale a Veniturilor, certificată de agenția de cercetare, 3 .

Reclamantul se plânge că instanțele naționale care vor pronunța în contestația celor două hotărâri penale nu i-au răspuns argumentului său potrivit căruia autoritățile sale l-au amendat pentru o încălcare administrativă, diferit de cel stabilit de acestea. Societatea invocă art. 6 § 1 din Convenție.

având în vedere că reclamantul a putut să-și explice argumentele în fața ambelor instanțe în cadrul procedurii judiciare obișnuite, în plus, la momentul faptelor, numai procurorul avea dreptul de a solicita reînnoirea în temeiul Legii privind încălcările și pedepsele administrative din 1969 (Legea din 1969), aplicabilă în acest caz.

Reclamantele reclamantului au fost formulate în formă scrisă în fața ambelor niveluri de jurisdicție și în ambele proceduri; acestea au fost formulate, de asemenea, într-un mod clar și precis. În reclamația sa în fața Curții Administrative din Blagovrig, în una dintre cele două proceduri, reclamantul se bazează pe practica națională relevantă, în care deciziile penale emise de angajator pentru aceeași încălcare sunt diferite de cele emise de acesta în ceea ce privește celelalte infracțiuni.

Curtea nu este chemată să se pronunțe asupra esenței argumentului prezentat de reclamant în fața instanțelor naționale. Cu toate acestea, aceasta consideră că obiecția ridicată de acesta (a se vedea paragrafele 3 și 9 de mai sus) este cel puțin controversată, având în vedere că în cazul său nu au fost încheiate deloc contracte scrise (a se vedea §2 de mai sus și §12 de mai jos), precum și având în vedere exemplele din practica judiciară națională prezentate de reclamant în sprijinul poziției sale (a se vedea §9 de mai sus). În plus, argumentul este relevant, deoarece aceste instanțe puteau anula hotărârile penale ca fiind neconstituționale, așa cum au făcut alte instanțe în cazuri similare, când au stabilit incompatibilitatea între drepturile de încălcare a calificării de fapt și motivul specific (a se vedea §9 din art. 7 din Legea nr. 720 din 31 noiembrie 1994), precum și în cazul în care au stabilit incompatibilitatea dintre drepturile de calificare a copilului și motivul de fapt.

Pe baza tuturor materialelor din cauza, Curtea consideră că Tribunalul de Judecată Goce Delcev a analizat argumentul reclamantului în mod suficient de clar. În cele două hotărâri legate din 13 iunie 2013, el a analizat dacă persoanele descoperite de inspecția de muncă în locuințele reclamantului au lucrat efectiv acolo. După ce a stabilit că a fost cazul, că contractele ar fi trebuit să fie încheiate în scris și că astfel de contracte nu au fost notificate persoanelor în contradicție cu cerințele relevante ale legii, el a considerat că a fost comisă o încălcare corectă în temeiul articolului 63 § 2 din Codul Muncii (vezi §2 de mai sus).

Curtea Administrativă Blagoevgrad, prin cele două hotărâri finale din 25 septembrie 2013 și 25 octombrie 2013, confirmă deciziile instanței inferioare, respectiv. Totodată, consideră că concluziile adresate de instanța de prim grad corespund în întregime situației de fapt constatate. Aceste concluzii se bazează pe și sunt confirmate de dovezile colectate. Instanța inferioară a aplicat corect legea, inclusiv în ceea ce privește încălcarea juridică a faptelor în cauză. Deoarece persoanele au fost stabilite să lucreze fără să li se transmită scrisori, contractele au fost conforme cu cerințele dispoziției de drept pe care a stabilit-o ca fiind o infracțiune.

Având în vedere cele de mai sus, Curtea consideră că recursul trebuie declarat ca fiind vădit nefondat în sensul articolului 35 § 3 (a) și trebuie respins în conformitate cu art. 35 § 4 din Convenție.Din aceste motive, Curtea declară în unanimitate recursul inadmisibil.Elaborat în limba engleză și comunicat în scris la 24 februarie 2022 Ilse Freivirt Armen Harutyunyan Secretar adjunct Președinte

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 24697/14

ДЖИ АЙ СЕРВИЗ ООД

срещу България

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ на 25 януари 2022 г., като камара в състав:

Армен Харутюнян,

председател,

Жолиен Шукинг,

Ана Мария Гуера Мартинс,

съдии,

и Илсе Фрайвирт,

заместник секретар на секция,

Като взе предвид:

жалба (№

24697/14) срещу България, подадена в Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 21 март 2014 г. от българско дружество с ограничена отговорност Джи Ай Сервиз ООД, регистрирано през 2006 г. със седалище гр. Гоце Делчев („жалбоподателят“), което се представлява от г-н Х.К. Митровски, адвокат, практикуващ в гр. София;

решението да се уведоми българското правителство („правителството“), представлявано от неговия представител г-н В. Обретенов от Министерството на правосъдието, за оплакването за недостатъчно мотивиране на съдебните решения и да се обяви за недопустима останалата част от жалбата;

становищата на страните;

След обсъждане, решава следното:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.

Делото се отнася до оплакване по чл. 6 § 1 от Конвенцията относно пропуска на националните съдилища, които се произнасят по оспорване на административно наказание, наложено на жалбоподателя, да отговорят на важен аргумент.

2

.

С две наказателни постановления, издадени от регионалната инспекция по труда срещу жалбоподателя, му е наложена глоба в размер на общо 1534 евро (EUR). Във всяко от постановленията, след като се установява, че в даден ден за жалбоподателя е работило различно лице без трудов договор, се посочва, че е извършено нарушение по член 63 § 2 от Кодекса на труда. Тази разпоредба задължавала работодателя да връчи на служителите си преди започването на работа следните документи: екземпляр от писмения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от свързаното с него уведомление, което работодателят е изпратил до териториалното поделение на Националната агенция за приходите, заверено от тази агенция

3

.

Жалбоподателят завежда производство по съдебен контрол по отношение на наказателните постановления. Той твърди по-специално, че нарушението, за което е бил глобен, съответства на ситуация, различна от установената от властите. По-конкретно, като се има предвид, че изобщо не са сключени трудови договори, нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, който изисква трудовите договори да се сключват в писмена форма. При липсата на писмен договор изобщо, жалбоподателят не е могъл да го връчи на лицата, за които е установено, че са работили за него; същото се отнасяло и за

изискваното от закона

заверено уведомление.

4

.

В две отделни производства Районен съд Гоце Делчев, действащ като първа инстанция, и Административен съд Благоевград, като въззивна и последна инстанция, отхвърлят жалбата на жалбоподателя.

5.

Жалбоподателят се оплаква, че националните съдилища, които се произнасят по оспорването на двете наказателни постановления, не са отговорили на довода му, че властите са го глобили за административно нарушение, различно от установеното от тях. Дружеството се позовава на член 6 § 1 от Конвенцията.

ПРЕЦЕНКА НА СЪДА

6.

Оплакването се отнася до липсата на отговор от страна на националните съдилища на важен аргумент на жалбоподателя.

7.

Общите принципи относно задължението на националните съдилища да мотивират своите решения са обобщени в

Морейра Ферейра срещу Португалия

[ГК], № 19867/12, § 84, 11 юли 2017 г.).

8.

Възражението на правителството, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита, не може да бъде прието. Съдът многократно е постановявал, че искането за възобновяване на дело обикновено не може да се счита за ефективно средство за защита по смисъла на член 35 § 1 от Конвенцията (виж, наред с други власти,

Жозелин

Рийдл-Райденщайн и други срещу Германия

((РД), № 48662/99, 22

януари 2002 г.),

Вайньо срещу Финландия

((РД), № 62123/09, 3

май 2011 г.) и

Шоргич срещу Сърбия

(№ 34973/06, § 54, 3 ноември 2011 г.). От решаващо значение е, че отмяната на окончателното решение в настоящия случай не може да се каже, че е било единственото средство, чрез което държавата-ответник е могла да поправи положението чрез собствената си правна система (за разлика от

Динчев срещу България

(РД), № 17220/09, § 28, 21 ноември 2017 г.),

като се има предвид, че жалбоподателят е могъл да изложи доводите си пред двете съдебни инстанции в рамките на редовното съдебно производство

. Освен това към момента на фактите само прокурорът е имал право да иска възобновяване съгласно Закона за административните нарушения и наказания от 1969 г. („Законът от 1969 г.“), приложим в този случай.

9

.

Жалбоподателят твърди както пред Районен съд Гоце Делчев, така и пред Административен съд Благоевград в двете производства (виж параграф 4 по-горе), че наказателните постановления срещу дружеството трябва да бъдат отменени като незаконосъобразни. По-специално, административният орган неправилно е приложил закона, като е глобил жалбоподателя за нарушение, различно от това, което сам е установил. Доводите на жалбоподателя са направени в писмена форма пред двете нива на юрисдикция и в двете производства; те също са формулирани по ясен и точен начин. В жалбата си пред Административен съд Благоевград в едно от двете производства жалбоподателят се позовава на релевантна национална съдебна практика, в която наказателните постановления, издадени по отношение на същото нарушение, са отменени от други съдилища като незаконосъобразни. В тези други случаи съдилищата са установили, че липсата на писмен договор е направила невъзможно за работодателят да го връчи на работника или служителя, както се изисква съгласно член 63 § 2 от Кодекса на труда; вместо това извършеното нарушение е по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда за несключване на писмен договор. Следователно, тъй като на работодателя е наложена глоба за нарушение, различно от установеното от административните органи, наказателните постановления са били отменени.

10

.

Съдът не е призван да се произнесе по съществото на аргумента, направен от жалбоподателя пред националните съдилища. Той обаче намира, че повдигнатото от него възражение (виж параграфи 3 и 9 по-горе) е най-малкото спорно, като се има предвид, че в неговия случай изобщо не са били сключени писмени договори (виж параграф 2 по-горе и параграф 12 по-долу), както и с оглед на примери от националната съдебна практика, представени от жалбоподателя в подкрепа на неговата позиция (виж параграф 9 по-горе).

Освен това въпросният аргумент е релевантен, тъй като съдилищата са могли да отменят наказателните постановления като незаконосъобразни, както са правили други съдилища в подобни случаи, когато са установявали несъответствие между правната квалификация на нарушението и установените факти

. Следователно аргументът на жалбоподателя би могъл да окаже влияние върху законосъобразността на наказателните постановления. От тук следва, че съдилищата са били длъжни да дадат конкретен и изричен отговор на разглеждания довод (виж,

mutatis mutandis

,

Хиро Балано срещу Испания

, 9

декември 1994 г., § 28, Серия A № 303

‑

B, и

Николай Генов срещу България

, № 7202/09, § 31, 13

юли 2017 г.).

11.

Въз основа на всички материали по делото Съдът намира, че Районен съд Гоце Делчев е разгледал аргумента на жалбоподателя достатъчно ясно. В двете си свързани решения от 13 юни 2013 г. той анализира дали лицата, открити от инспекцията по труда в помещенията на жалбоподателя, действително са работили там. След като установява, че това е било така, че договорите е трябвало да се сключват в писмена форма и че такива договори не са връчвани на лицата в противоречие със съответните изисквания на закона,

той приема, че е извършено нарушението по член 63 § 2 от Кодекса на труда

(виж параграф 2 по-горе). Съдът изрично приема, че наказателните постановления са издадени при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. По този начин, макар съдът да не е уточнил защо е счел, че различната правна квалификация, изтъкната от жалбоподателя, е неприложима при обстоятелствата, като предостави разработена и последователна аргументация защо възприетата от административния орган квалификация е била правилно, той е разгледал същността на аргумента на жалбоподателя. Не може да се каже, че съдът е забравил да разгледа и да се занимае с твърдението на жалбоподателя (за разлика в

Хиро Балани

, цитирано по-горе,

§

28).

12

.

Що се отнася до свързаните с тях решения на Административния съд в Благоевград, който решава като последна инстанция, идеята за справедлив съдебен процес изисква той да разгледа съществените въпроси, които са му били подсъдни, а не просто да одобри констатациите на по-долната инстанция (виж

Талмане срещу Латвия

, № 47938/07, § 31, 13

октомври 2016 г.; виж също, по-общо,

Уче срещу Швейцария

, №

12211/09, § 38, 17 април 2018 г.). Административен съд Благоевград с двете си окончателни решения от 25 септември 2013 г. и 25 октомври 2013 г. съответно потвърждава решенията на по-долната инстанция. При това той намира, че направените от първоинстанционния съд изводи отговарят изцяло на установената фактическа обстановка. Тези заключения се основават и се потвърждават от събраните доказателства. По-долната инстанция правилно е приложила закона, включително по отношение на правната квалификация на фактите. Тъй като въпросните лица са били установени да работят без да са им връчени писмени договори, това е отговаряло на изискванията на правната разпоредба, съгласно която е квалифицирано престъплението.

13.

Въз основа на гореизложеното Съдът констатира, че и в двете си решения Благоевградският административен съд изрично е посочил, че дадената на фактите правна квалификация е правилна. Макар да е направил това по донякъде обобщен начин, мотивите му са били достатъчно ясни. Поради това не може да се заключи, че той не се е занимал с довода на жалбоподателя, че фактите, установени от инспекцията по труда, отговарят на друго нарушение. Като е заключил, че правната квалификация съответства на установените факти, съдът е разгледал довода на жалбоподателя и го е отхвърлил. В обобщение не може да се каже, че последната инстанция не е разгледала основните въпроси, поставени пред нея.

14.

С оглед на горното, Съдът намира, че жалбата трябва да бъде обявена за явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) и трябва да бъде отхвърлена съгласно член 35 § 4 от Конвенцията.

Поради тези причини, Съдът единодушно,

Обявява

жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 24 февруари 2022 г.

Илсе Фрайвирт

Армен Харутюнян

Заместник секретар

Председател