CASE OF MOAMER v. BULGARIA - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

În cazul Moamer împotriva Bulgariei, Curtea Europeană a Drepturilor Omului (Secția a patra), întrunind ca comisie, formată din: Iulia Moamer împotriva BULGARIEI (Recurentă nr. 40124/19), președintele Curții, Yonko Grozev, Președintele Curții, și Ludmila Pastor Vilanova, și Dr. No Moto, vicepreședintele Curții de Apel a Republicii Moldova, a luat în considerare plângerea Cato (No 404/1912), în care se face apel la avocatul E. Mojer (No 3419), avocat în numele autorităților din Turcia, pe baza unei hotărâri din 20 septembrie 1982 (Convenția privind protecția drepturilor omului din 1982) și a unei hotărâri din 27 septembrie 2022 (No 3419), a fost pronunțată de către Ministerul Apelului, pe baza unei hotărâri din 20 septembrie 2022 (No 3419), în care se solicită avocatului E. Mojer (No 3419), reprezentantul autorităților din Turcia, pe baza unei hotărârițe din 20 septembrie 1982 (No 20 Novembre) și a unei hotărâri din 20 septembrie 2022 (No Nov) în numele autorității din Turcia din Milano, pe baza unei plângeri din 20 septembrie 1982; avocatul E. Mojer (No No 341919) a fost înființat la Curtea de Apel, în numele lui E. Mojer, în numele lui E. Mojer, în numele lui E. Mojer, pe baza unei declarații de avocat, pe baza Convenției din data de 20 septembrie 1982; iar pe baza unei hotărâțiuni din data de 27 septembrie 2019 a fost depusită de 27 septembrie; a fost depusită de către Ministerul Apel, pe baza unei hotărândiei de Apel, în care a Curtea din Turcia din Bucureea, în care se afla în judecată, iar judecătorul a fost numit în judecat de către judecătorul judecătorul judecătorul judecătorul judecătorul judecător, iar judecătorul a fost judecat pe baza de judecătorul judecătorul judecătorul jude

Lucrările de construcție au început în 2010, dar au fost amânate în 2014, în principal, după cum se pare, din cauza dificultăților financiare pe care le-a întâmpinat municipalitatea. În noiembrie 2019, lucrările de construcție au fost reluate și, conform guvernului, nu se aștepta ca plata plății să fie finalizată până la 30 iunie 2022.

Guvernul susține că reclamanții nu au epuizat mijloacele de apărare interne disponibile și eficiente. Ei au susținut că au reușit să obțină despăgubiri în temeiul Legii privind răspunderea statului și comunităților pentru daune din 1988 (Legea din 1988), cerând despăgubiri pentru întârzieri suferite de 116 de ani din cauza unei întârzieri în acordarea unui apartament dator, dar nu au plătit despăgubirile corespunzătoare, după care procedura a fost întreruptă.

Actiunea acordă numai despăgubiri pentru distracție pentru o perioadă limitată de timp (vezi, de exemplu, Antonovici împotriva Bulgariei, nr. 20827/02, §§ 11-13, din 1 octombrie 2009, unde despăgubirile acordate de instanță acoperă perioada până la data depunerii cererii). Astfel, până când un apartament datorat nu este furnizat reclamantului, acesta este obligat să depună o nouă cerere și să solicite despăgubiri suplimentare (acesta a dus la condamnarea lui Kirillova și a altor persoane, nr. 116-194; așadar, a fost nevoit să renunțe la această cerere pentru o perioadă limitată de timp (a se vedea, de exemplu, Antonovici împotriva Bulgariei, nr. 20827/02, §§ 11-13, din 1 octombrie 2009, unde despăgubirile acordate de instanță acoperă perioada până la data depunerii cererii).

Dreptul reclamantelor de a li se acorda un apartament ca despăgubire pentru mutarea bunurilor mamei lor a apărut în 1991, iar ele nu au primit încă acest apartament sau nicio altă despăgubire alternativă (vezi §1 de mai sus). Prin urmare, în cazul de față, întârzierea este de treizeci de ani (de la intrarea în vigoare a Protocolului nr. 1 la Convenție pentru Bulgaria din 1992 încoace).

Guvernul susține că autoritățile naționale au făcut încercări active de a depăși dificultățile financiare și logistice, pentru a găsi o soluție și a-și îndeplini obligația de a acorda locuințe reclamantelor. El susține că starea financiară a comunității a dus la o anumită întârziere în procedura de acordare a indemnizației, dar totuși dificultățile au fost depășite în mare parte și reclamanții trebuie să primească apartamentul în a doua jumătate a anului 2022.

Prin urmare, reclamanții nu trebuie să fie criticați pentru decizia lor de a aștepta finalizarea construcției și de a nu căuta soluții alternative, cum ar fi despăgubiri financiare sau despăgubiri prin alt bun (comparați circumstanțele din cazul Basmenkov împotriva Bulgariei [Comisia de vinovăție], nr. 633/13, § 28-30, 6 aprilie 2017; în contrast, în cazul lui Bogdanov împotriva Bulgariei, nr. 9051/11, 15 martie 2022, § 9-11, 15 martie 2021, § 9-11), iar în cazul lui Petrov, nu au fost niciodată posibile despăgubiri pentru alte fapte, ceea ce înseamnă că reclamanții nu au avut nicio posibilitate de a obține despăgubiri pentru alte fapte, ceea ce înseamnă că nu au avut nicio posibilitate de a obține despăgubiri pentru alte fapte, în cazul în care au fost depuse, în mod clar, până la data de încheierea procedurii, ceea ce înseamnă că nu au avut nicio posibilitate de a obține despăgubiri pentru alte fapte, în cazul în care au fost depuse, în mod necesar, alte fapte, cum ar fi:

În special, în măsura în care Guvernul invocă resurse financiare insuficiente pentru municipalitatea Dobrich, Curtea arată din nou că acest lucru nu poate justifica în sine o întârziere atât de lungă (a se vedea cauza Kirilova și alții, citată mai sus, § 122). În plus, Curtea a remarcat că, chiar dacă se presupune că reclamanții vor primi încă despăgubirile pe care le sunt datorate în a doua jumătate a anului (a se vedea §11 de mai sus), care încă nu au fost confirmate (a se vedea §1 de mai sus), există un fapt care, în anii următori, nu a justificat nici o despăgubire concretă pentru reclamantele care nu au primit despăgubirile necesare pentru încălcarea articolului 1 din Convenția nr. 414.

În sprijinul cererii lor, reclamanții vor prezenta un calendar pentru lucrările efectuate de avocatul lor și chitanțe pentru suma plătită pentru traducere. Ei doresc ca, în conformitate cu acest punct, să fie acordate 210 de euro pentru a fi plătit pe contul lor bancar, iar restul să fie transferat direct pe contul bancar al celor care au depus cererea. 17.

(a) Statul pârât să plătească în comun reclamantelor în termen de trei luni următoarele sume, care să fie convertite în moneda statului pârât la cursul aplicabil la data soluționării litigiului: (i) 3 000 EUR (trei mii EUR), plus toate taxele care pot fi impuse, pentru prejudiciul nefacut; (ii) 900 EUR (nouă sute EUR), plus toate taxele care le pot fi impuse, pentru cheltuielile și cheltuielile, dintre care 690 EUR (șase sute nouăzeci EUR) să fie plătite direct prin contravaloare la banca tehnica Antonia Motoțel; (b) din contravaloarea sumelor de trei luni depuse în conformitate cu procedura de soluționare a litigiului, plus plata unei sume de trei luni depuse în conformitate cu procedura de soluționare a litigiului.

ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ

ДЕЛО

МОАМЕР срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 40124/19)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

18 октомври 2022 г.

Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.

По делото Моамер срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърта секция), заседаващ като комитет, състоящ се от:

Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc),

председател,

Йонко Грозев (Yonko Grozev)

,

Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova)

, съдии,

и Людмила Миланова (Ludmila Milanova),

и.д. заместник-секретар на отделението

,

Като взе предвид:

жалбата (№ 40124/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2019 г. от българските граждани г-н Есрин Тюнджар Моамер и г-н Зафер Тюнджар Моамер, родени съответно през 1982 г. и 1981 г. и живущи в Турция („жалбоподателите“), представлявани от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в София;

решението да се комуникира жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа В. Христова от Министерството на правосъдието;

становищата на страните;

След обсъждане на закрито заседание на 27 септември 2022 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1

. Жалбата се отнася до забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателите за имота на тяхната майка, който е бил отчужден през 1991 г. от общинските власти на гр. Добрич за целите на градоустройството. Жалбоподателите (които наследяват майка си след нейната смърт на неуточнена дата) е трябвало да бъдат обезщетени с апартамент в сграда, която властите са възнамерявали да построят. Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г. са отложени, главно, както изглежда, поради финансови затруднения, които общината е изпитвала. През ноември 2019 г. строителните работи са били възобновени и според правителството се е очаквало сградата да бъде завършена до 30 юли 2022 г. Към момента на подаване на последните становища от страните до Съда през юни 2022 г. жалбоподателите не са получили определения им като обезщетение апартамент, нито каквото и да е алтернативно обезщетение.

ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА

ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА

Копанкови срещу България,

№ 48929/12, §§ 26-27, 6 септември 2018 г.).

4.

Делото е от вида, разгледан в „

Кирилова и други срещу България“

(№ 42908/98 и 3 други, 9 юни 2005 г.) и многобройни последващи дела (някои от които са цитирани по-долу). В тях са обобщени съответните вътрешноправни разпоредби и приложимите общи принципи относно забавянията в предоставянето на обезщетения за отчужден имот.

Допустимост

5.

Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали наличните и ефективни вътрешноправни средства за защита. Те са предявили иск за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („Законът от 1988 г.“), като са поискали обезщетение за вредите, претърпени поради забявянето на предоставянето на дължимия апартамент, но не са заплатили необходимата съдебна такса, след което производството е било прекратено. Правителството твърди, че за разлика от обстоятелствата, които Съдът критикува по делото „

Кирилова и други“

(цитирано по-горе, §§ 116-19), с оглед на последното развитие на вътрешната съдебна и административна практика, въпросното средство за защита понастоящем предлага разумни изгледи за успех.

6.

Жалбоподателите не се съгласяват с тези твърдения. Те оспорват ефективността на иска за обезщетение за увреждане по Закона от 1988 г., като твърдят, че националните съдилища имат противоречива практика по този въпрос, а също и че такъв иск може да доведе до присъждане на обезщетение само за забава от пет години преди датата на подаването му, с оглед на съответните национални норми относно давностните срокове.

7.

Макар да взема предвид последната национална съдебна практика, с която се определя обезщетение на ищците по подобни дела, както е представено от Правителството, Съдът отново подчертава, че подобен иск не може пряко да принуди властите да построят и предоставят дължимия апартамент. Искът предоставя единствено обезщетение за забава за ограничен период от време (вж. например

Антонови срещу България,

№ 20827/02, §§ 11-13, 1 октомври 2009 г., където присъденото от съдилищата обезщетение обхваща период до датата на подаване на иска). По този начин, докато дължимият апартамент не бъде предоставен на жалбоподателя, последният е принуден да подава нови искове и да претендира за допълнително обезщетение (вж. дело

Кирилова и други

, цитирано по-горе, § 116; дело

Антонови,

цитирано по-горе, § 24; и дело

Любомир Попов срещу България,

№ 69855/01, § 105, 7 януари 2010 г.). Следователно искът за обезщетение в разглеждания случай не представлява ефективно средство за защита, което жалбоподателите е трябвало да изчерпят, и неуспехът им да поддържат надлежно заведеното от тях дело не може да доведе до отхвърляне на жалбите им поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж.

Кирилова и други

, цитирано по-горе, §§ 116-19).

Б. По същество

Копанкови

, цитирано по-горе, § 22, и

Вельов и Димитров срещу България

(dec.) [Комитет], № 64570/10, § 16, 20 септември 2016 г.).

Басменкова срещу България

[Комитет], № 63391/13, §§ 28-30, 6 април 2017 г.; за разлика от това, вж.

Божилови срещу България

[Комитет], № 9051/18, §§ 9-11, 15 март 2022 г., и

Петрови срещу България

[Комитет], № 26759/12, §§ 25

‑

29, 2 февруари 2017 г., където Съдът констатира, че в определен момент е станало ясно, че първоначално дължимото имущество никога няма да бъде предоставено, което означава, че жалбоподателите е трябвало да прибягнат до различни други средства за обезщетение, налични съгласно вътрешното право). Следователно неуспехът на жалбоподателите да преследват тези възможности не може да доведе до заключението, че те имат вина за част от забавянето на производството за обезщетение.

Кирилова и други,

цитирано по-горе, § 121; и

Добродолска с/у България

[Комитет], № 34272/09, § 20, 13 октомври 2016 г.). Въпреки това забавянето, причинено по тяхна вина, не е било надлежно обосновано. По-конкретно, доколкото Правителството се позовава на недостатъчните финансови ресурси на община Добрич, Съдът отново посочва, че това само по себе си не може да оправдае толкова дълго забавяне (вж. дело

Кирилова и други

, цитирано по-горе, § 122). Освен това Съдът отбелязва, че дори и да се приеме, че жалбоподателите ще получат полагащия им се апартамент през втората половина на 2022 г. (вж. параграф 11 по-горе), което все още не е потвърдено (вж. параграф 1 по-горе), остава налице фактът, че в продължение на много години жалбоподателите са били изправени пред несигурност и е трябвало да понесат прекомерна тежест. По този начин, дори и след евентуалното предоставяне на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не би бил постигнат (вж. дело

Кирилова и други

, цитирано по-горе, § 123).

ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

Обявява

жалбата за допустима;

Приема, че е

налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;

Определя

(a)

Държавата ответник да изплати съвместно на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане на спора:

(i)

3 000 EUR (три хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;

(ii)

900 EUR (деветстотин евро), плюс всички данъци, които могат да им бъдат начислени, за разходи и разноски, от които 690 EUR (шестстотин и деветдесет евро) да бъдат платени директно по банковата сметка на техния процесуален представител;

(б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;

Отхвърля

останалата част от искането на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 октомври 2022 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Людмила Миланова

Юлия Антоанела Моток

(Ludmila Milanova)

(Iulia Antoanella Motoc)

И.д. заместник-секретар

Председател